Толкова много думи има... Празни думи, пълни думи, тежки думи, просто думи, сложни думи, верни думи, бегли думи, луди думи, черни думи, дупки думи, топли думи, хладни думи, чужди думи, свои думи, бледи думи, сродни думи, сладки думи, блудни думи, мръсни думи, чисти думи, свежи думи, древни думи, лоши думи, леки думи, шумни думи, неми думи, бели думи, редки думи... Думи за други думи. Загубих се... Преравям ги отново... и отново... и отново... Оглеждам ги, опипвам ги и ги разделям на купчинки според вида и естеството. Подбирам ги, премервам ги, претеглям. Отхвърлям ги и пак и пак и пак, отново... Ни една от тях не казва това което искам да ти кажа. Трябва нов език. Да е само твой и само мой. Не опипван, не предъвкван, не докоснат, неговорен, не износен и неговорим. Чист. С него бих могъл да кажа колко много всъщност те обичам колко много всъщност те обичам колко много всъщност те обичам без да прозвучи банално вече чуто, малко чуждо, малко бледо изхабено прозаично тривиално... Не се сърди, че не говоря.