Понякога сънувам ръж в която двамата вървим. Целувам те и плисва дъжд, порой, потоп неумолим. А после се събуждам сам, но весел спомням си усмихнато съня, че както бе го Брънс написал не знае никой нищо за ръжта. Дори и ти неподозираш, че всеки път затворя ли очи, си моя и при мен заспиваш окъпана от ръжени лъчи.