Хей, хей! Мокро е. Но пък е красиво - когато вали дълго, праха се отмива от паветата и заприличват на истински камъни - можеш да видиш жилките и шарките по тях. Красота. Не знам дали минаваш по паваж, аз живея на павирана улица и в такива дни слизам да се порадвам на камъка. И на мириса на влага. Обожавам да мирише на свежа влага - не на застояла, на мухъл, а на свежа дъждовна влага. И на нападали листа - има липи по булеварда, от тях падат много листа и почти наведнъж - дъжда сякаш ги втъкава едно в друго и стават като килим - когато ходиш по тях те не се пръскат или разместват, а пружинират под стъпките ти, и изпускат горчиво-сладникав аромат - сигурно така мирише есента. Неее - есента мирише на дюли. Обещаха ми няколко, скоро стаята ми ще ухае приятно. Не знам, но сигурно съм го чел някъде, аз такова не мога да измисля - дюлите като есенни слънца - красиво. И наистина сякаш светят, нямам представа как го правят. Трябваше да изляза по работа и се поразходих пеш - за това такива мисли са ми в главата. През целия път ти показвах разни работи, питах дали усещаш мириса на разни неща... А колко работи пък забелязах за пръв път - защото ти беше с мен. Хубава разходка беше. И не ми беше студено, беше ми свежо и изтръпнало. За малко да се отплесна по навик към Марица и да вляза в коловоза на пътеката покрай брега, под тополите. Ако не се бях усетил със сигурност щях да стигна до края на града и на пътеката. По тая пътека е хубаво - толкова пъти съм минавал по нея, че тя ме води сама, аз не гледам къде вървя, всичко ми е толкова познато, че чак не го забелязвам - това е добре, защото мога да мисля - вървя си така на автопилот и съм някъде-някъде... Загубен. Но ако днес се бях хванал в капана й - щях да съм още някъде навън и да пропусна обедната ти почивка и нямаше да мога да споделя с теб тая есенна радост. Сега като погледна навън през прозорците и виждам покривите на къщите - измити червени, оранжеви, кафяви керемиди. Съъъщо като листа на дървета - направо ме е страх да не окапят и те и къщите да останат без покриви - като дърветата. А дърветата без покриви показват скритите в тях гнезда. Някои от тях помня от миналата година - радвам им се, че пак са там. Други са нови - и на тях им се радвам. Къщите без листа дали ще покажат скритите в тях гнезда? Интересно. Вечер понякога като истински извратеняк се зазяпвам от терасата по прозорците на близките къщи и наблюдавам хората вътре. Гледат телевизия. Стават за нещо до хладилника или изчезват навътре в стаите. Вечерят. Сигурно си говорят, но не ме интересува. Ако бяха птици щеше да ми е интересно да чуя гласовете им. Хора... Нищо интересно. Леле колко несвързано пиша. А - пътем в едно от кварталните кръчмо-кафенета те черпих едино ирландско кафе! Дано ти е харесало. Сервитьорката хич и не разбра защо поръчвам две. Патица. Беше се накокошинила като истинска патица - сигурно и беше студено. А на мен този дъжд най-ми харесва - вали мързеливо. На ситни капчици - то за това сигурно толкова дълго вали, ако бяха едри капки до сега да се е изляла всичката вода и да е спряло. Но така е страхотно - не ръми, вали си, ама мнооого ситничко - уж не ти трябва чадър, смешно е под такъв дъжд да вървиш с отворен чадър, но като походиш десетина минути под него и си вече тежък и напоен с влага, не точно мокър, ами влажен - чак кожата под дрехите ти усеща влагата. Страхотно е. И уж си уморен, ама не си - не ти се спира и не ти се прибира. Става ти лениво точно като на дъжда. Но не ти е досадно. Просто ти е празно и това празно ти харесва. И уж е празно пък разни мисли постепенно напълват главата ти. И си щъкат така насам-натам безразборно. Прескачат се, преплитат се - лениво и влажно. Мммм... Казват, че в такива дни било идеално да се спи - представи си. Идеално е да се разхождаш. И да не се напрягаш да мислиш. Тогава се сещаш за много нещица дето все си избутвал настарни, защото са такива неважни, несериозни и детински даже може би. Като се поразходя така и се прибирам направо като нов. Сякаш съм обикалял цял ден, а всъщност ме е нямало само по-малко то час. Но това е нормално - когато не се притесняваш за времето и не се страхуваш постоянно да не го пропилееш или загубиш. Времето не може да се загуби. Може само да се прекара смислено или безсмислено. И това трябва да съм го прочел някъде, ама явно одавна щото не си госпомням ясно. Но е вярно. Пък тази разходка днес определено беше най-смислено прекараното време през този ден - като изключим времето което ще прекарам с теб - твоето време даже е над тези плоски понатия и затова не го сравнявам с него. Ооооо - SMS!! Оооо -ти вече си в почивка!! Спирам да пиша!