сънувах, че търся тиква в една градина. Защото ти искаш печена тиква. И в една градина, но такава гъста градина, в едни шуми и листа, момчето търси тиквата. Има краставици, домати, патладжани, но не намирам тиква, даже фасул има. И залвям едно джудже и го разпитвам къде е тикватал Но то не говори български. И аз ръкомахам - "Ти-ква! Тттиии-квааа!"... Но докато махам с ръце - джуджето фирясва в боба и аз след него, но се спъвам в нещо и падам по нос - а се спъвам в дръжка на тиква! И тръгвам по нея към тиквата. Но съм хванал не която трябва посока на дръжката - озовавам се при корена на тиквата, не при плода. Нищо - тъкмо от тук виждам да излиза една друга дръжка, много по-дебела от тази дето следвах до сега - решавам, че е на особено голяма тиква и тръгвам след нея... И се шмуля из шумките на краставиците и патладжаните и прочие зеления. По дръжката, по дръжката - излизам на едно голо пространство сред градината. Няма растения, голо такова и застлано със слама. А дръжката на тиквата се губи в една фурна Gorenje за вграждане на средата на тази... полянка, да кажем. А пред фурната - ти по готварска престилчица, възкъсичка така ти седи. И ми се смееш весело и широко - "Ох, сладъъък, ако чакам ти да намериш тикваа.. хехехехе.. Аз и фурна намерих вече и я пека". И аз се смущавам такъв и се оправдавам с джуджетата. И се закачам с теб и се опитвам да те търкулна в сламата, ти също се закачаш и така тъкмо сме се търкулнали и сме си седнали на главите, положението е сериозно вече - и фурната започва да свири като чайник. И ти викаш - "Ииии пак я изгорихме тиквата!" и скачаш и отваряш фурната, а от вътре димиииии... и кашляме. И аз вадя тиквата, но ми пари и я изпускам, а тя се разтъртва на парчета на сламата и виждаме, че вътре вместо тиквени семки има стихчета на Г.Г. и Елин Рахнев. Ти се радваш много. Събираш ги, и ми обясняваш колко добре е станало, че е изгоряла тиквата, иначе нямаше да се разпукат семките и да излязат от тях стихчетата и нямаше да ги прочетем. Събираш ги, но понеже то от всяка семка е излязло по едно редче от стихче, се мъчиш да сглобиш стихотворенията, но те все се обръкват и не се подреждат правилно, и ти се ядосваш и се цупиш. Пък аз седя до теб и пак започвам да се закачам. Казвам ти - "мило, остави ги да изстинат, тогава по-лесно ще ги подредим, ела да омачкаме сламата, че иде пролет и ще поникне трева по поляната и сламата няма да боде толкова, а и гаргите ще я оберат, за да си правят гнезда". Но ти се мръщиш и не искаш докато не прочетем стихчетата. И тогава аз ги взимам и почвам да ги чета редчетата както ми падне, пък те кой знае как ми се бутат в ръцете точно по реда в който трябва да са. И ти вече не се цупиш, а пак се смееш и накрая започваме да се замеряме с парчетата тиква, която е изстинала вече, и целите се омазваме кат прасенца с тиква и се въргаляме из сламата, докато тя съвсем се омачква и вече не боде. И тогава от шумата на градината изскача котьо, ама голям като тигър такъв и се кара - "Зорница, ти ще закъснееш за работа! Така ли мислиш да я караш? Да се въргаляш в сламата с този магар?!"... и подобни наставнически такива... И аз се ядосвам и понечвам да го изгоня и да му се скарам, но като искам да викна от устата ми излиза само "Иа-иа-иа-и-а-иаааа!" и аз се вцепенявам. Оглеждам се и виждам, че наистина съм магаре! И докато се чудя какво е станало и как да ти обясня, че аз не съм магаре, ами съм си аз, ти си си намерила престилката, препасала си я отново и яхваш котьо и той те отнася в галоп през шумата и листата... А аз седя и гледам след теб и рева и пръхтя по магарешки. И тогава чувам да звъни GSM и го виждам във фурната - препечен такъв, вадя го и виждам, че има SMS от теб - пише "Обичам те, глупавото ми магаре! За довчера искам бонбони Lind с каперси и синьо сирене!"... И аз хуквам да търся каперси и се чудя от къде в зеленчуковата градина ще намеря бонбони... Но в тоя момент мярвам джудже с кошница бонбони и шоколади и тутакси почвам преследване... И се спъвам и се събуждам.